1 Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.
2 И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“
3 Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: „Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.“ Затова оставих моите момчета на това и това място.
4 А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“
5 А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“
6 Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“
7 И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат.
8 И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.
9 Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“
10 Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“
11 Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус.
12 И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: „Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди“?“
13 И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус.
14 И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си.
15 Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене?
16 Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“