5 И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис.
6 Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно.
7 Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек.
8 Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи.
9 Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: „Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ“.“Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха.
10 Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“
11 На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.