23 И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен.
24 Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.
25 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед.
26 Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.
27 Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха.
28 Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“.
29 А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед.