41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил, покажи това.“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен.
42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан“, и жребият се падна на Йонатан.
43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“
44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш.“
45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря.
46 След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.
47 След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше.