27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“
28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“
29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“
30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.
32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“
33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“