29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“
30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31 Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.
32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“
33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“
34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,
35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.