11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.
12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.
13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.
14 И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.
15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.
16 А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
17 И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“