22 Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.
23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“
24 И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.
25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
26 В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“
27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“
28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем,