4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“
5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“
7 Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене.
8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“
9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“
10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“