Псалми 102 НП

Божия закрила при страдания

(101)

1 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.

2 Господи, чуй моята молитваи нека моите ридания да стигнат до Тебе!

3 Не скривай лицето Си от мене;наклони ухо към мене, когато съм в беда;побързай да ме чуеш, когато викам,

4 защото дните ми изчезнаха като дими костите ми са обгорени като от огън;

5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;забравям и хляба си да ям;

6 станах кожа и костиот силата на своите стенания.

7 Заприличах на пеликан в пустиня;станах като бухал в развалини;

8 будувам и ридаякато самотна птица на покрив.

9 Враговете ми ме хулят по цял дени онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.

10 Ям пепел като хляб,размесвам питието си със сълзи

11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.

12 Дните ми чезнат като сянкаи аз изсъхнах като трева.

13 А Ти, Господи, пребъдваш вечнои споменът за Твоето име преминава от род в род.

14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,защото е време да бъдеш милостив към него,понеже настъпи определеният час.

15 Твоите служители копнеят за камъните на Сиони жалеят за неговата пръст.

16 Тогава народите ще благоговеят пред името на Господаи всичките земни царе – пред Неговата слава.

17 Когато Господ съгради Сион,ще се появи в славата Си,

18 ще погледне милостиво към молитвата на немощнитеи няма да презре молбите им.

19 Това ще се запише за бъдещото поколениеи народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,

20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,

21 за да чуе стоновете на затворниците,да освободи от смърт обречените.

22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сиони ще го прославят в Йерусалим,

23 когато народите и царствата се съберат заедно,за да служат на Господа.

24 Той изтощи силите ми по моя път,съкрати дните ми.

25 Аз казах: „Боже мой,не ме грабвай по средата на моите дни.Твоите години надживяват всички родове.

26 В началото Ти сътвори основите на земятаи небесата са създание на Твоите ръце.

27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги сменишкато облекло – и ще се променят;

28 но Ти винаги си Същияти Твоите години няма да се свършат.

29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойнои потомството им ще се утвърди пред Тебе.“