1 На Давид.Да бъде прославен Господ, моята скала,Който учи ръцете ми на бой,пръстите ми на война!
2 Ти си моя милост и моя крепост,мое прибежище и мой избавител,моя защита – у Тебе намерих убежище;Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 Човекът е като дъх;дните му приличат на изчезваща сянка.
5 Господи, наведи Своите небеса и слез;удари планините и те ще задимят;
6 изпрати светкавица и ги разпилей;прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 простри ръцете Си от висините,избави ме и ме спаси от буйните води,от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържанои десницата им е десница на лъжата.
9 Боже, нова песен ще изпея за Тебе,на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 Който даваш победа на царете,избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,на които устата им говори невъздържанои десницата им върши клетвопрестъпление.
12 Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,когато напълно израснат през времето на младостта си,нашите дъщери – като изваяни колони,предназначени за палати.
13 Нека нашите хамбарида бъдат пълни с всякакви храни;нашите стада да се плодятс хиляди по пасищата ни;
14 добитъкът ни да бъде угоен;да няма по нашите площади нито нещастие,нито несполука, нито плач.
15 Блажен е този народ, който има това!Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!