Псалми 77 НП

Утеха и надежда в затруднение

(76)

1 На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.

2 Моят глас е към Бога и ще викам;моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.

3 В тежък за мене ден търся Господаи неуморно простирам нощем ръката си към Него,защото душата ми отказва да се утеши.

4 Мисля за Бога и въздишам;размишлявам, но духът ми изнемогва.

5 Ти държиш очите ми отворени,безпокоя се и онемявам.

6 Премислям отминалите днии годините на древните времена.

7 Шептя песните си нощем;със сърцето си размислями духът ми се пита:

8 „Завинаги ли ни отхвърли Господи няма да ли бъде вече благосклонен?

9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,завинаги ли секна Неговото слово?

10 Забрави ли Бог да бъде милостивили в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“

11 Тогава си казах: „Затова страдам аз,защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“

12 Ще си спомням делата Ти, Господи;всички онези древни дела ще припомням.

13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,и ще вниквам във всички Твои дела.

14 Боже, Твоят път е свят.Кой бог е велик като нашия Бог?

15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.Ти показа на народите мощта Си.

16 Ти избави чрез десницата Си Своя народ,потомците на Яков и Йосиф.

17 Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,а бездните затрепериха.

18 Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,а Твоите стрели летяха навсякъде.

19 Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,светкавици осветяваха света,а земята трепереше и се тресеше.

20 Твоят път бе през моретои Твоите пътеки – през големите води.Твоите следи никой не видя.

21 Ти водеше Своя народ като стадочрез ръката на Мойсей и Аарон.