Псалми 139 НП

Божието всезнание и промисъл

(138)

1 За първия певец. Псалом на Давид.Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.

2 Ти знаеш кога сядам и кога ставам,Ти разбираш отдалече моите мисли.

3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивами всички мои пътища са Ти известни.

4 Защото няма още дума на езика ми,а Ти, Господи, я знаеш цялата.

5 Обграждаш ме от всички странии поставяш върху мене Своята ръка.

6 Чудно знание –недостижимо е за мене, не мога да го достигна.

7 Къде да се скрия от Твоя Духи къде да избягам от Твоето присъствие?

8 Ако възляза на небето – Ти си там;ако легна в преизподнята – Ти си също там!

9 Ако взема крилете на зората,ако живея на запад край отдалеченото море,

10 и там Твоята ръка ще ме водии Твоята десница ще ме обгърне.

11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скриеи светлината около мене ще стане тъмнина.

12 Така и тъмнината не скрива от Тебе нищои нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.

13 Защото Ти си ме създал,оформил си ме в утробата на моята майка.

14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.Чудни са Твоите делаи душата ми превъзходно знае това.

15 Моите кости не са били скрити от Тебе,когато съм бил създаден тайно,бил съм образуван в дълбините на земята.

16 Твоите очи видяха как произлязохи в Твоята книга са записанивсичките определени за мене дни,преди да съществува нито един от тях.

17 Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,колко са многобройни те!

18 Ако ги преброя,те са по-многобройни от пясъка.Събудих се и все още съм с Тебе.

19 Ти, Боже, погубваш нечестивите,отдръпни от мен кръвожадните мъже,

20 които говорят злобно против Тебе!Твоите врагове се вдигнаха напразно.

21 Господи, не мразя ли Твоите враговеи не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?

22 От цялото си сърце ги мразя –те са врагове за мене.

23 Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!

24 Виж дали не вървя по лош път,води ме по вечния път!