6 Защото гневът Му е за миг,благоволението Му – за цял живот.Вечер настъпва плач,а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:„Няма да се поколебая никога.“
8 Господи,Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава викахи на своя Господ се помолих:
10 „Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?Ще Те слави ли пръстта?Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.Господи, бъди ми помощник!“
12 Ти превърна тъгата ми в ликуване,сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.