34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата сии ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;изричаха лъжи,
37 защото сърцата им не бяха с Негои не бяха верни на завета Му.
38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината ими не ги погубваше.Много пъти отклоняваше гнева Сии потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,дихание, което отминава и не се връща.
40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаи го натъжаваха в безводната земя?