1 Имаше пак някой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски,
2 благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно.
3 Около деветия час на деня той във видение видя ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие!
4 А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.
5 И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър.
6 Той е гост у някого си Симона усмаря на когото къщата е край морето: той ще ти каже що трябва да правиш.
7 И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всякога при него;
8 и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия.
9 А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли.
10 И беше огладнял и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и вижда небето отворено и съсъд като голяма плащаница, вързана за четирите края, че слязваше над него и спущаше се към земята.
12 В него имаше всякакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.
13 И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът на небето.
17 И като се недоумяваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което видя, ето, проводените от Корнилия человеци, като бяха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата,
18 и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър?
19 И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят;
20 но стани и слез та иди с тях и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил.
21 И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тях; а с него отидоха и някои от братята които бяха в Иопия.
24 И на другият ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели.
25 И когато влязваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се.
26 А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек.
27 И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист.
29 За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте?
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло.
31 И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;
32 и тъй проводи в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър: той е гост в дома на Симона усмаря при морето; и той като дойде ще ти говори.
33 И на часа проводих до тебе; и ти добре си сторил че си дошел. Сега прочее ние всинца предстоим пред Бога да чуем все що ти е заповядано от Бога.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина разбирам че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ онзи който му се бои и действа правда приятен му е.
36 Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,)
37 това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповяда Иоан,
38 как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.
39 И ние сме свидетели на всичко що стори той в Юдейската земя и в Ерусалим; когото убиха като го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси в третия ден, и показа го явно,
41 не на всичкия народ, но на нас предопределените от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него наедно, след като възкръсна из мъртвите.
42 И повеле ни да проповядваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите.
43 Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който повярва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на гряховете си.
44 И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото.
45 И смаяха се верните що бяха от обрязаните които бяха дошли с Петра, че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците;
46 защото ги чуеха да говорят езици, и да величаят Бога.
47 Тогаз отговори Петър: Може ли някой да възбрани водата да се не кръстят и тези които приеха Духа Светаго както и ние?
48 И заповяда да се кръстят в името Господне. Тогаз му се примолиха да преседи няколко дена у тях.