1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери някои ученици
2 рече им: Приехте ли Духа Светаго като повярвахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.
3 И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.
4 А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да вярва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.
5 И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.
6 И щом възложи Павел ръце на тях; дойде Дух Светий на тях; и говореха езици и пророчествуваха.
7 И всичките бяха до дванадесет мъже.
8 И като влезе в съборището проповядваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.
9 А понеже някои се ожесточаваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях, и отлъчи учениците та се разговаряше с тях всеки ден в училището на някого си Тирана.
10 И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.
11 Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;
12 до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях.
13 И някои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповядва.
14 И тия що правеха това бяха някои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.
15 И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И скочи върх тях человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тях, така що голи и ранени избягаха из онази къща.
17 И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тях, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.
18 И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги горяха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.
20 Така силно растеше и крепеше се словото Господне.
21 И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, трябва да видя и Рим.
22 И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.
23 А в онова време голям метеж стана за пътя Господен.
24 Защото златар някой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голяма печалба,
25 като събра тях, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.
26 И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.
27 И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.
28 Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29 И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30 А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31 Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33 А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа.
34 Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.
35 На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?
36 И тъй, това като е неоспоримо, вие трябва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.
38 И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с някого, има дни съдебни, има и изправници; нека излязат да се съдят един с други.
39 Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.
40 Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже няма никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.
41 И това като рече разпусна събранието.