1 И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани.
2 На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези.
3 И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба.
4 А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото.
5 И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия;
6 които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тях.
7 И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на вярата.
8 А Стефан изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.
9 И подигнаха се някои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и някои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана.
10 И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше.
11 Тогаз подучиха человеци да казват: чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога.
12 И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището,
13 и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето място и против закона;
14 защото го чухме да казва: че този Исус Назарянинът ще развали това място, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей.
15 И всички които седяха на събора като се вгледаха в него видяха лицето му като лице на ангел.