1 И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тях, и излезе да иде в Македония.
2 И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.
3 И като преседя там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
4 И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.
5 Те като бяха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, дето преседяхме седем дена.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани учениците за преломяването на хляба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тях; и простря словото до среднощ.
8 И горяха свещи много в горницата дето бяха събрани.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
11 След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13 А ние влязохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щяхме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
14 И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседяхме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел разсъди да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
18 И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
19 в служение на Господа с всяко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
20 как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
21 като проповядвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Исуса Христа.
22 И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
23 освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
24 Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная че няма вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповядах царството Божие.
26 За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
28 И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
29 Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлязат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
30 И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
31 За това, бъдете будни, и помнете че три години деня и нощя не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
32 И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
33 На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
34 И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които бяха с мене, тези мои ръце послужиха.
35 Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.
36 И това като рече коленичи и помоли се с всички тях.
37 И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
38 оскърбени най-много за речта която каза, че няма да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.