9 А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли.
10 И беше огладнял и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и вижда небето отворено и съсъд като голяма плащаница, вързана за четирите края, че слязваше над него и спущаше се към земята.
12 В него имаше всякакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.
13 И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.