10 А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
11 И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ.
12 И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу.
13 И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата.
15 А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е.
16 А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видяха го, и смаяха се.