43 И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тях убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44 И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.
45 А Юдеите като видяха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.
46 Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповяда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците;
47 защото така ни заповяда Господ: "Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята."
48 И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и повярваха всички които бяха отредени за вечния живот.
49 И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.