14 Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха
15 и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповядваме ви да се обърнете от тези суетни идоли към Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тях;
16 който в преминалите родове оставил бе всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е оставил себе си несвидетелствуван, понеже е правил добрини, и давал ни е дъждове от небето и плодоносни времена, и напълнял е с храна и веселба сърдцата ни.
18 И това като казваха едвам възпреха народите да им не принесат жертва.
19 Между това дойдоха Юдеи от Антиохия и Икония които убедиха народа та биха Павла с камене, и го извлекоха вън из града като го възмняха че е умрял.
20 А когато го обиколиха учениците стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.