32 И говориха словото Господне нему и на всичките които бяха в дома му.
33 И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.
34 И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото повярва в Бога.
35 И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.
36 И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.
37 Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.
38 И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;