27 И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.
28 Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29 И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30 А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31 Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33 А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с ръка и щеше да се отговори на народа.