7 И в първия ден на седмицата, когато бяха събрани учениците за преломяването на хляба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тях; и простря словото до среднощ.
8 И горяха свещи много в горницата дето бяха събрани.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
11 След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13 А ние влязохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щяхме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.