6 И понеже разумя Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.
8 Защото Садукеите казват че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповядват и двете.
9 И стана глъчка голяма; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана разпрята голяма, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.
11 И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така трябва са свидетелствуваш и в Рим.
12 И като съмна, някои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.