32 А множеството които бяха повярвали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.
33 И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат бе над всички тях.
34 И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му трябваше.
36 Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,
37 който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.