1 В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето.
2 И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега.
3 И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;
4 и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.
5 А друго падна на каменити места, дето нямаше много пръст; и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя;
6 а като изгрея слънцето, припламна, и понеже нямаше корен, изсъхна.
7 Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.
8 Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
9 Който има уши да слуша нека слуша.
10 И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?
11 А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено.
12 Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който няма, и каквото има ще му се отнеме.
13 За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумяват.
14 И изпълнява се на тях пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и няма да разумеете; и с очи ще гледате, и няма да видите:
15 Защото задебеля сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.
16 А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.
17 Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видяха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.
18 Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.
19 На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20 А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;
21 корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.
22 А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.
23 А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.
24 Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;
25 но като спяха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.
26 И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?
28 А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?
29 А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата.
30 Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.
31 Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;
32 което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най-голямо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.
33 Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.
34 Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.
35 за да се изпълни реченото от пророка, който казва: "Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира."
36 Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37 А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син человечески;
38 нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.
39 враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век.
41 Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие;
42 и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.
44 Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.
45 Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;
46 който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.
47 Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби;
48 който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.
49 Така ще бъде в скончанието на века; ще излязат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните,
50 и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 Казва им Исус: Разумяхте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи.
52 А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.
53 И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там.
54 И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили?
55 Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда?
56 И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това?
57 И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Няма пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си.
58 И не стори там много сили заради неверството им.