1 По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов,
2 и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.
3 Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа.
4 защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея.
5 И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк.
6 И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода.
7 За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала.
8 А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде.
10 И проводи да посече Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си.
12 А учениците му дойдоха та дигнаха тялото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса.
13 И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто място самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете.
14 И като излезе Исус, видя народ много, и смили се за тях, и изцели болните им.
15 А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е мястото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене.
16 А Исус им рече: Не им трябва да идат; дайте им вие да ядат.
17 А те му казват: Нямаме тука освен пет хляба и две риби.
18 А той рече: Донесете ми ги тука.
19 И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа.
20 И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни.
21 А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.
22 И тоз час принуди Исус учениците си да влязат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа.
23 И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък.
24 А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен.
25 А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тях, и вървеше по морето.
26 И като го видяха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха.
27 Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се.
28 Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата.
29 А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса.
30 Но понеже виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме.
31 И тутакси Исус простря ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил?
32 И от как влязоха в ладията, утихна вятърът.
33 А които бяха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.
34 И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска.
35 И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни;
36 и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допряха оздравяха.