Матей 8 BG1871

1 А когато слезе от гората, последваха го народ много.

2 И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

3 Тогаз Исус простря ръката си, допря се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.

4 И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тям.

5 А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него някой си стотник, та му се молеше,

6 а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле.

7 Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля.

8 Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.

9 Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го.

10 И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вяра.

11 И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно;

12 а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13 И рече Исус на стотника: Иди, и както си повярвал, нека ти бъде. И оздравя момчето му в същия час.

14 И когато дойде Исус в Петровата къща, видя че тъща му лежеше болна от огница.

15 И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.

16 И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги:

17 да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.

18 И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд.

19 И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш.

20 Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий няма де глава да подклони.

21 А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си.

22 Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.

23 И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.

24 И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.

25 И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.

26 А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.

27 А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?

28 И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

29 И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?

30 А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.

31 И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете.

32 И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.

33 А свинопасците побягнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите.

34 И ето, цял град излезе да посрещне Исуса, и като го видяха, помолиха му се да отиде от техните предели.

глави

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28