1 И когато наближиха към Иерусалим, и дойдоха във Витфагия към Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици,
2 и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги.
3 И ако ви рече някой нещо, ще речете, че на Господа трябват; и тутакси ще ги проводи.
4 А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва:
5 Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде към тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница.
6 И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус:
7 доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тях дрехите си, и възседна той връх тях.
8 А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя.
9 А от народа които вървяха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних.
10 И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този?
11 А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски.
12 И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби;
13 и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически.
14 И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели.
15 А като видяха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха,
16 и рекоха му: чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала?
17 И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там.
18 А сутринта когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата.
20 И като видяха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вяра, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде.
22 И все що поискате в молбата, като вярвате ще получите.
23 И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт?
24 А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това.
25 Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повярвахте в него?
26 Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк.
27 И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.
28 Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми.
29 А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде.
30 Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде.
31 Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие.
32 Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повярвахте в него; митарите обаче и блудниците повярваха в него; а вие като видяхте това, не се разкаяхте изпосле да повярвате в него.
33 Друга притча чуйте. Имаше някой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде.
34 А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му.
35 И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха.
36 Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тям такожде.
37 Напокон проводи при тях сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми.
38 Но земеделците като видяха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му.
39 И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го.
40 И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци?
41 Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им.
42 Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши?
43 За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му.
44 И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.
45 И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тях казва;
46 и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха.