27 А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.
28 Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде както искаш. И оздравя дъщеря й от онзи час.
29 И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там.
30 И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели:
31 Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.
32 А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.
33 И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлябове, щото да наситим толкоз народ?