28 Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен.
29 Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя.
30 Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга.
31 И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана.
32 Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе?
34 И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен.