24 Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;
25 и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.
26 А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:
27 Като е тъй трябваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.
28 Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.
29 Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който няма, и това което има ще се вземе от него.
30 И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.