16 и това ще беде за знак на ръката ти, и за надчелие между очите ти; понеже с крепка ръка ни изведе Господ из Египет.
17 И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет.
18 Но Бог развождаше людете да обикалят през пътя на пустинята към червено Море. И възлязоха синовете Израилеви от Египетската земя опълчени.
19 И взе с себе си Моисей костите на Иосифа; защото той беше заклел с клетва Израилевите синове и рекъл: Бог наистина ще ви посети; и ще занесете костите ми от тука наедно с вас.
20 И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята.
21 И Господ предхождаше пред тях, дене в стълп облачен за да ги управя по пътя, а ноще в стълп огнен за да им свети, та да вървят дене и ноще:
22 не отдалечаваше от очите на людете облачния стълп дене, нито огнения стълп ноще.