1 И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и речи му: Така говори Господ: Пусни людете ми за да ми послужат.
2 Ако ли не рачиш да ги пуснеш, ето, аз ще ударя всичките ти предели с жаби.
3 И реката ще кипне с жаби, които като излазят ще навлязат в дома ти, и в ложницата ти, и на одровете ти, и в къщите на слугите ти, и върху людете ти, и в пещите ти, и в нощвите ти.
4 И върх тебе, и върх людете ти, и върх всичките ти слуги ще възлязат жабите.
5 И рече Господ Моисею: Речи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над потоците, и над реките, и над езерата, и изведи жабите по Египетската земя.
6 И простря Аарон ръката си над Египетските води; и възлязоха жабите и покриха Египетската земя.
7 И магесниците направиха така с баянето си, и изведоха жаби по Египетската земя.
8 Тогаз повика Фараон Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господуда дигне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете за да пожертвуват Господу.
9 И рече Моисей Фараону: Определи ми кога да се помоля за тебе, и за слугите ти, и за людете ти за да изтреби жабите от тебе и от домовете ти, и само в реката да останат.
10 А той рече: Утре. И рече: Ще бъде според словото ти, за да познаеш че не е никой както Господ Бог наш.
11 И ще се дигнат жабите от тебе, и от домовете ти, и от слугите ти, и от людете ти: само в реката ще останат.
12 Тогаз излязоха Моисей и Аарон от при Фараона; и викна Моисей към Господа за жабите които беше проводил върх Фараона.
13 И направи Господ според Моисеевото слово; и измряха жабите от домовете, от дворовете, и от полетата.
14 И събираха ги купове купове; и осмърдя се земята.
15 А Фараон като видя че стана отрада ожесточи сърдцето си, и не ги послуша, както говори Господ.
16 И рече Господ Моисею: Речи Аарону: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да стане на скнипи в всичката Египетска земя.
17 И направиха така; защото простря Аарон ръката си с жезъла си и удари земната пръст; и тя стана скнипи по человеците и по скотовете: всичката земна пръст стана скнипи по всичката Египетска земя.
18 Така направиха и магесниците с баянията си за да извадят скнипи, но не могоха; а скнипите бяха по человеците и по скотовете.
19 Тогаз рекоха магесниците Фараону: Божий пръст е това. Но сърдцето Фараоново се ожесточи; и той не ги послуша, както говори Господ.
20 И рече Господ Моисею: Стани утре рано та застани пред Фараона, (ето, той излиза при водата,) и речи му: Така говори Господ: Пусни людете ми за да ми послужат.
21 Защото, ако не пуснеш людете ми, ето, ще проводя на тебе, и на слугите ти, и на людете твои, и на домовете ти, песии мухи; и Египетските къщи, и земята на която живеят, ще се изпълнят с песии мухи.
22 Но ще отделя в онзи ден земята Гесен в която живеят людете ми, щото да няма там песии мухи; за да познаеш че аз съм Господ всред земята.
23 И ще поставя различие между людете си и людете ти: утре ще стане това знамение.
24 И направи Господ така, и дойдоха множество песии мухи на Фараоновия дом, и на домовете на слугите му, и на всичката Египетска земя: земята се повреди от песиите мухи.
25 И повика Фараон Моисея и Аарона и рече: Идете, направете жъртва на Бога вашего в тази земя.
26 А Моисей рече: Не е прилично да правим така; защото ние жъртвуваме на Господа Бога нашего жъртви от които Египтяните се гнусят. Ето, ако жъртвуваме ние жъртви от които се гнусят Египтяните, пред очите им, не щат ли ни уби с камене?
27 Ще отидем тридневен път в пустинята, и ще жъртвуваме на Господа Бога нашего както ни рече.
28 Тогаз рече Фараон: Аз ще ви пусна за да пожъртвувате на Господа Бога вашего в пустинята: само да не отидете много далеч. Помолете се Богу за мене.
29 И рече Моисей: Ето, аз излизам от при тебе, и ще се помоля Господу така щото песиите мухи да се дигнат утре от Фараона, от слугите му, и от людете му; но да не следва Фараон да ни лъже и да не пуща людете за да пожъртвуват Господу.
30 Тогаз излезе Моисей от Фараона, и помоли се Господу.
31 И стори Господ по Моисеевото слово, и дигна песиите мухи от Фараона, от слугите му, и от людете му: не остана ни една.
32 Но Фараон и този път ожесточи сърдцето си, и не пусна народа.