1 И станаха от Елим, всичкото събрание на Израилевите синове, та дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Сина, в петнадесетия ден на втория месец откак излязоха из Египетската земя.
2 И всичкото събрание на Израилевите синове мъмреше на Мойсея и Аарона в пустинята.
3 И рекоха им Израилевите синове: по-добре да бихме умрели от ръката на Господа в Египетската земя, когато седяхме близу до котлите на месото, и когато ядяхме хляб до ситост! защото изведохте ни в тази пустиня за да изморите с глад всичкото това събрание.
4 Тогаз рече Господ Мойсею: Ето, ще ви одъждя хляб от небето; и ще излязват людете и всеки ден ще събират колкото е доволно за деня, за да ги опитам ще ходят ли в закона ми, или не.
5 А в шестия ден нека приготвят онова което ще внесат, и да е двойно отколкото събират всеки ден.
6 А Мойсей и Аарон рекоха на всичките Израилеви синове: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя.
7 И утре ще видите славата Господня, защото чу роптанията ви против Господа; понеже що сме ние, та да роптаете на нас?
8 И рече Мойсей: Ще видите, когато ви даде Господ довечера месо да ядете, и утре хляб до ситост, защото чу Господ роптанията ви които роптаете на него; защото що сме ние? роптанията ви не са против нас, но против Господа.
9 И рече Мойсей Аарону: Речи на всичкото събрание на Израилевите синове: Приближете пред Господа, защото чу роптанията ви.
10 И когато говореше Аарон на всичкото събрание на Израилевите синове, обърнаха лицето си към пустинята, и, ето, славата Господня се яви в облака.
11 И говори Господ Мойсею и рече:
12 чух роптанията на Израилевите синове. Кажи им и речи: Довечера ще ядете месо, и утре ще се наситите с хляб; и ще познаете че аз съм Господ Бог ваш.
13 А на вечерта долетяха препелици и покриха стана; и на утринта на всякъде около стана беше се постлало роса.
14 И като се дигна постланата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко като слана по земята.
15 И като видяха Израилевите синове, рекоха си един другиму: Що е това? защото не знаеха що беше. И Мойсей им рече: Това е хлябът, който ви дава Господ да ядете.
16 Това е което заповяда Господ: Съберете от него, всеки колкото му трябва да яде, по гомор на глава според числото на душите ви: вземете всеки за своите които има под шатъра си.
17 И направиха така Израилевите синове; и събраха един много, а друг малко.
18 И когато измериха с гомора, който беше събрал много, не беше му много; и който беше събрал малко, не беше му малко: всеки вземаше колкото му трябваше за храна.
19 И рече им Мойсей: Никой да не остави от него до утре.
20 Но не послушаха Мойсея, и някои оставиха от него до утре; и червяса и се усмърдя; и разгневи се на тях Мойсей.
21 И всяка сутрина събираха го кой колкото му трябваше за храна; и когато припечеше слънцето стопяваше се.
22 И в шестия ден събраха двойна храна, по два гомора за едного: дойдоха тогаз всичките началници на събранието и известиха на Мойсея.
23 А той им рече: Това е което рече Господ: утре е събота, свето упокоение Господу: опечете което имате да опечете, и сварете което имате да сварите; и колкото остане, турете го настрана за вас си за упазване до утре.
24 И увардиха го до утре както заповяда Мойсей; и не се усмърдя, нито се намери червей в него.
25 И рече Мойсей: Яжте го днес, защото днес е събота Господу: днес няма да намерите в полето.
26 Шест дни ще го събирате; но в седмия ден, в съботата, в нея няма да се намерва.
27 И някои от людете излязоха на седмия ден да съберат, но не намериха.
28 Тогаз рече Господ Мойсею: До кога ще се отричате да вардите моите заповеди и моите закони?
29 Вижте че Господ ви даде съботата, и за това в шестия ден ви дава хляб за два дена: седете всеки на мястото си: в седмия ден да не излиза никой от мястото си.
30 И отпочиваха си людете в седмия ден.
31 А домът Израилев нарече името му Манна; и то бе подобно на кориандровото семе, бяло, и вкусът му като на пита с мед.
32 И рече Мойсей: Това е което заповяда Господ: Напълнете от него един гомор за да се варди в родовете ви, да гледат хляба с който ви изхраних в пустинята като ви изведох от Египетската земя.
33 И рече Мойсей Аарону: Вземи една стомна и тури в нея един гомор пълен с манна, и положи я пред Господа за да се упазва в родовете ви.
34 И положи я Аарон пред свидетелството за да се упазва, както заповяда Господ Мойсею.
35 И четиридесет години ядяха Израилевите синове манната, доде дойдоха в обитаема земя: ядяха манна доде дойдоха в пределите на Ханаанската земя.
36 А гоморът е десета част на ефата.