1 В третия месец след изхода на Израилевите синове из Египетската земя, в истия ден дойдоха в Синайската пустиня.
2 И станаха от Рафидим та дойдоха в Синайската пустиня, и разположиха стан в пустинята; и там постави шатрите си Израил срещу гората.
3 И Мойсей възлезе при Бога; и повика го Господ от гората и рече: Така ще кажеш на Якововия дом, и ще известиш на Израилевите синове:
4 Вие видяхте що сторих на Египтяните, и вас носих като на орлови крила, и доведох ви при себе си.
5 И сега, ако наистина послушате гласа ми и упазите завета ми, от всичките народи вие ще ми бъдете собствено стяжание; защото моя е всичката земя;
6 и вие ще ми бъдете царство от свещеници и народ свет. Тези са думите които ще кажеш на Израилевите синове.
7 И дойде Мойсей и повика старците народни, и представи пред тях всички тези думи които му заповяда Господ.
8 И отговориха съгласно всичките люде и казваха: Всичко което рече Господ ще сторим. И отнесе Мойсей Господу думите на людете.
9 И рече Господ Мойсею: Ето, аз ида при тебе в гъст облак, за да чуят людете когато говоря с тебе, и да ти вярват вече за всегда. А Мойсей каза Господу думите на людете.
10 И рече Господ Мойсею: Иди при людете и освети ги днес и утре, и да изперат дрехите си,
11 и да са готови за третия ден; защото в третия ден ще слезе Господ на Синайската гора пред очите на всичките люде.
12 И ще туриш наоколо предели на людете, и ще кажеш; Пазете се да не възлезете на гората, нито да се допрете до никой неин край: който се допре до гората непременно ще умре.
13 И да се не допре до нея ръка, защото с камене ще се убие, или с стрела ще се устрели; или, ако е животно или человек, жив да не остане. Когато тръбата затръби, тогаз ще възлязат на гората.
14 И слезе Мойсей от гората при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си.
15 И рече на людете: Бъдете готови за третия ден: не се приближавайте при жена.
16 И сутринта в третия ден станаха гръмове и светкавици, и гъст облак имаше на гората, и много силен тръбен глас; и трепереха всичките люде които бяха в стана.
17 Тогаз изведе Мойсей людете из стана да посрещнат Бога; и застанаха под гората.
18 А Синайската гора беше всичка в дим, защото слезе Господ в огън на нея; и дигаше се димът й като дим от пещ, и всичката гора се тресеше силно.
19 И когато тръбният глас се продължаваше много силно, Мойсей говореше, и Бог му отговаряше с глас.
20 И слезе Господ на Синайската гора на върха на гората. И повика Господ Мойсея на върха на гората; и възлезе Мойсей.
21 И рече Господ Мойсею: Слез та заръчай на людете да се не устремят към Господа да гледат, и паднат мнозина от тях.
22 Така и свещениците които приближават при Господа нека се осветят, за да не нападне Господ върх тях.
23 И рече Мойсей Господу: Людете не могат да възлязат на Синайската гора, защото ти си ни заповядал и рекъл: Тури предели около гората и освети я.
24 И рече му Господ: Иди, слез: после ще възлезеш ти и Аарон наедно се тебе; а свещениците и людете да се не устремят да възлязат към Господа, за да не нападне върх тях.
25 И Мойсей слезе при людете и каза им.