1 И като видяха людете че се забави Мойсей да слезе от гората, събраха се людете върх Аарона и говориха му: Стани та ни направи богове които да ходят пред нас; защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2 И рече им Аарон: Извадете златните обеци които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И всичките люде извадиха златните обеци които бяха на ушите им, и принесоха ги Аарону.
4 И като взе от ръцете им, даде му образ в матка, и направи го излеяно теле; и те рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха от Египетската земя.
5 И това като видя Аарон, съгради олтар пред него; и провъзгласи Аарон и рече: Утре е праздник Господу.
6 И станаха рано на утрешния ден та пожъртвуваха всесъжение, и принесоха примирителни приношения: после седнаха людете да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогаз рече Господ Мойсею: Иди, слез; защото се развратиха твоите люде които си извел из Египетската земя.
8 Скоро се уклониха от пътя който им съм заповядал: направиха си излеяно теле, и поклониха му се, и пожъртвуваха му, и рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха из Египетската земя.
9 Рече пак Господ Мойсею: Видях тези люде, и, ето, жестоковийни люде са:
10 сега прочее остави ме, и ще се разпали гневът ми против тях, и ще ги изтребя; и ще те направя да станеш народ голям.
11 А Мойсей се помоли на Иеова Бога своего и рече: Защо, Господи, се разпаля гневът ти против твоите люде които си извел из Египетската земя с голяма сила и крепка ръка?
12 Защо да говорят Египтяните и да рекат: За зло ги изведе, да ги измори в горите, и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпалението на гнева си, и разкай се за злото което си рекъл да направиш на людете си.
13 Помни Авраама, Исаака, и Израиля, твоите раби, на които си се клел в себе си, и рекъл си им: Ще умножа семето ви както звездите на небето; и всичка таз земя за която говорих ще дам на семето ви, и ще я наследят за всякога.
14 Тогаз се разкая Господ за злото което бе рекъл да направи на людете си.
15 Тогаз Мойсей се обърна и слезе от гората; и двете плочи на свидетелството бяха в ръцете му, плочи написани от двете страни: от едната страна и от другата бяха написани.
16 И плочите бяха дело Божие; и написанието беше написание Божие начертано на плочите.
17 И като чу Исус гласа на людете които викаха, рече на Мойсея: Ратен глас има в стана.
18 А той рече: Не е глас от вик за победа, нито глас от вик за бягане, но глас на пеяне чувам аз.
19 И като приближи при стана, видя телето и ликуванията; и разпали се гневът Мойсеев, и хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под гората.
20 Взе тогаз телето което бяха направили, и изгори го в огъня, и стри го доде стана тънък прах, и разпръсна го по водата, и напои Израилевите синове.
21 И рече Мойсей Аарону: Що ти сториха тези люде, та си навел на тях грях голям?
22 И рече Аарон: Да се не разпаля гневът на господаря ми: ти знаеш людете че клонят на зло.
23 Защото ми рекоха: Направи ни богове които да ходят пред нас, защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
24 И рекох им: Който има злато нека го снеме от себе си: и дадоха ми го. Тогаз го хвърлих в огъня, и излезе това теле.
25 И като видя Мойсей людете че бяха в разкошество, (защотото Аарон беше ги оставил в разкошество за посрамение между неприятелите им,)
26 застана Мойсей при вратата на стана и рече: Който е Господен нека дойде към мене. И събраха се при него всичките Левиеви синове.
27 И рече им: Така говори Господ Бог Израилев: Турете всеки меча си на бедрото си: преминете от врата до врата през стана, и върнете се, и убийте всеки брата си, и всеки приятеля си, и всеки ближния си.
28 И направиха Левиевите синове според Мойсеевото слово; и паднаха в този ден от людете около три тисящи мъже.
29 Защото рече Мойсей: посветете себе си днес Господу, всеки против сина си, и всеки против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 И на утрешния ден рече Мойсей на людете: Вие сте направили голям грях; но сега ще възляза към Господа: дано бих го умилостивил за греха ви.
31 И върна се Мойсей при Господа и рече: Уви! тези люде сториха голям грях че направиха за себе си златни богове.
32 Но сега, ако щеш, прости греха им; ако ли не, моля се, заличи ме от твоята книга която си написал.
33 И Господ рече Мойсею: Който съгреши пред мене, него ще залича от моята книга.
34 А ти сега иди та води людете където съм ти рекъл: ето, ангелът ми ще ходи пред тебе; но в деня на посещението ми ще носят греха им върх тях.
35 И порази Господ людете, защото направиха телето което Аарон направи.