10 И когато приближи Фараон, Израилевите синове дигнаха очи, и, ето, Египтяните идеха след тях; и убояха се твърде; и извикаха Израилевите синове към Господа.
11 И рекоха Моисею: Уж че нямаше гробища в Египет, за това ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни стори това, и ни изведе из Египет?
12 Не е ли това словото което ти казахме в Египет и рекохме: Остави ни, и нека работим на Египтяните? Защото по-добре ни беше да работим на Египтяните нежели да умрем в пустинята.
13 И рече Моисей на людете: Не бойте се: стойте, и гледайте спасението Господне което ще ви направи днес, защото Египтяните които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас; и вие ще останете мирни.
15 И рече Господ Моисею: Защо викаш към мене? Речи на Израилевите синове да тръгнат.
16 И ти дигни жезъла си, и простри ръката си над морето и раздели го: и нека преминат Израилевите синове през сред морето по сухо.