12 Не е ли това словото което ти казахме в Египет и рекохме: Остави ни, и нека работим на Египтяните? Защото по-добре ни беше да работим на Египтяните нежели да умрем в пустинята.
13 И рече Моисей на людете: Не бойте се: стойте, и гледайте спасението Господне което ще ви направи днес, защото Египтяните които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас; и вие ще останете мирни.
15 И рече Господ Моисею: Защо викаш към мене? Речи на Израилевите синове да тръгнат.
16 И ти дигни жезъла си, и простри ръката си над морето и раздели го: и нека преминат Израилевите синове през сред морето по сухо.
17 И аз, ето, ще ожесточа сърдцето на Египтяните, и ще влязат след тях; и ще се прославя над Фараона и над всичкото му воинство, над колесниците му, и над конниците му.
18 И ще познаят Египтяните че аз съм Господ когато се прославя над Фараона, над колесниците му, и над конниците му.