14 И като се дигна постланата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко като слана по земята.
15 И като видяха Израилевите синове, рекоха си един другиму: Що е това? защото не знаеха що беше. И Мойсей им рече: Това е хлябът, който ви дава Господ да ядете.
16 Това е което заповяда Господ: Съберете от него, всеки колкото му трябва да яде, по гомор на глава според числото на душите ви: вземете всеки за своите които има под шатъра си.
17 И направиха така Израилевите синове; и събраха един много, а друг малко.
18 И когато измериха с гомора, който беше събрал много, не беше му много; и който беше събрал малко, не беше му малко: всеки вземаше колкото му трябваше за храна.
19 И рече им Мойсей: Никой да не остави от него до утре.
20 Но не послушаха Мойсея, и някои оставиха от него до утре; и червяса и се усмърдя; и разгневи се на тях Мойсей.