10 И гледаха всичките люде стълпа облачен който стоеше на скинията на вратата, и ставаха всичките люде, всеки на вратата на шатъра си, та се кланяха.
11 И говореше Господ Мойсею лице с лице, както говори человек с приятеля си. И вращаше се Мойсей в стана; а слугата му младият, Исус син Навиев, не се отдалечаваше от скинията.
12 И рече Мойсей Господу: Виж, ти ми казваш: Изведи тез люде; но не си ми явил кого ще проводиш с мене; и ти ми рече: Тебе зная по име; още си намерил и благодат пред мене.
13 А сега, ако съм намерил благодат пред тебе, покажи ми, моля ти се, пътя си за да те позная, да намеря благодат пред тебе; и виж, този народ твои люде са.
14 И той рече: Моето присътствие ще дойде с тебе, и аз ще те успокоя.
15 И рече му: Ако твоето присътствие не дойде с мене, не ни извождай от тук.
16 Защото как ще се познае сега че съм намерил благодат пред тебе, аз и твоите люде? не ли чрез твоето дохождане с нас? Така ще се отличим, аз и людете твои, от всичките люде които са по лицето на земята.