1 Тогаз Веселеил, и Елиав, и всеки който умееше, комуто Господ бе дал мъдрост и разум за да знае да работи всяка работа за служене на светилището, направиха по всичко което заповяда Господ.
2 Защото повикна Мойсей Веселеила, и Елиава, и всекиго който умееше, комуто в сърдцето Господ даде мъдрост, всекиго когото сърдце теглеше да дойде при делото да го направи;
3 и взеха от Мойсея всичките приношения които принесоха Израилевите синове за работата в служене на светилището, за да я работят. И всяка заран още приносяха нему самоволно приношение.
4 И дойдоха всичките мъдри които работеха всяка работа на светилището, всеки от работата си която работеше,
5 та говориха Мойсею и казваха: Людете приносят повече от онова което е доволно за служенето на тази работа която Господ заповяда да се направи.
6 Тогаз заповяда Мойсей, и прогласиха в стана и говориха: Никой мъж нито жена да не работи вече за приношение на светилището. И людете престанаха да приносят вече.
7 Защото веществото което имаха беше им доволно за всичката работа за да я направят, и повече бе.