5 черна съм, но хубава, Ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите опони.
6 Не ме гледайте че съм почерняла, Понеже слънцето ме е погледнало: Синовете на майка ми се разгневиха против мене, Туриха ме пазач на лозята: Своето лозе не упазих.
7 Възвести ми, ти когото възлюби душата ми, Де пасеш стадото, де го упокояваш на пладне. Защо да бъда като тая що обикаля Между стадата на твоите другари?
8 Ако не знаеш от себе си, Хубавице между жените, Излез ти подир следите на стадото, И паси яретата си при шатрите на пастирите.
9 На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя.
10 Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия.
11 Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки.