1 Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора:
2 Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях:
3 Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар:
4 Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета – Всички са като щитове на крепки:
5 Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете.
6 Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана.
7 Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе.
8 Ела с мене от Ливан, невесто, Ела с мене от Ливан. Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леглата на лъвовете, от горите на рисовете.
9 Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати!
11 Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан.
12 Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан.
13 Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард,
14 Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати.
15 Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан.
16 Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.