1 Аз съм цвете Сароново И крин юдолний.
2 Както е кринът между трънете, Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на дъбравата, Така е възлюбленият ми между синовете: Пожелах, и седнах под сянката му, И плодът му беше сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на виното, И хоругвата му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки; Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме пригръща.
7 Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете.
9 Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките.
10 Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела;
11 Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си:
12 Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя:
13 Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела.
14 О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете.
17 Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.