1 Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически.
2 Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове,
3 Двата ти съсца като две сърнета близнета, -
4 Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,-
5 Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти.
6 Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си!
7 Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове.
8 Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки,
9 И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите.
10 Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене.
11 Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата.
12 Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си.
13 Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.