1 Де отиде твоят възлюблен, О ти прекрасна между жените? Де се върна твоят възлюблен? Да го търсим и ние с тебе.
2 Моят възлюблен слезе в градината си, В лехите на ароматите, За да пасе в градините и да бере крин.
3 Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете.
4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Благодатна като Ерусалим, Страшна като войнство с хоругви.
5 Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо от овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета, И няма ялова между тях, -
7 Ланитите ти под булото ти Като част от нар.
8 Шестдесет са царици, и осемдесет наложници, И безчетни девойки:
9 Една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си: Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й, - Цариците и наложниците, и я похвалиха.
10 Коя е тая що занича като зората, Красна като луната, и чиста като слънцето, Страшна като войнство с хоругви?
11 Слязох в градината на орехите За да видя зеленината на долината, Да видя да ли прозябна лозето, И цъвнаха ли наровете.
12 Без да усетя, душата ми ме представи Като колесниците на Аминадава.
13 Завърни се, Завърни се, о Суламко: Завърни се, завърни се, за да те видим. Що ще видите в Суламката? Нещо като лик на два пълка.